празна
За поръчки над 60 лева безплатна доставка

Моркови (DAUCUS CAROTA)

15.02.2017

Моркови (DAUCUS CAROTA)

Едва ли в света има по-известно, по-изучавано и по-употребявано растение. Неговите изключителни качества като хранителен и козметичен продукт са познати и използвани от най-дълбока древност до днес. Всички знаят, че морковите са изключително полезни. Те са във всяка диета, за болни и здрави, за малки и големи, под всякаква форма, сурови, варени, печени, пържени.

Защото 100 грама моркови имат само 30-35 килокалории (130 килоджаула), а съдържат 90% вода, 1% протеини, 7% въглехидрати, 0,2 % мазнини и около 1% целулоза. Минералното съдържание е около 1 %, вкл. 45 мг натрий, 35 мг калций, 31 мг фосфор, 28 мг калий, 21 мг магнезий, 0,7 мг желязо, 0,3 мг манган, 0,1 мг цинк, 0,05 мг мед, 0,002 мг кобалт. Но голямата слава на морковите идва от тяхното витаминно съдържание: каротин, витамини В1, В2(0,06 мг), В3, В6, фолиева киселина, инозитол, витамин С(6-10 мг), Е, К и РР(0,05 мг) и пектин.

Каротинът е провитамин, най-важната съставка на морковите, от него организмът си изработва витамин А - един от най-значимите витамини, тъй като подпомага: образуването на зрителен пигмент в очите (чрез който окото се адаптира към слаба светлина), доброто функциониране на имунната система, растежа на кожата, косата, зъбите и венците, поддържа здрави клетъчните мембрани и външните слоеве на тъканите и органите, подобрява дишането, пречиства черния дроб и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, балансира нивото на кръвната захар, един от най-добрите антиоксиданти, намалява риска от рак и образуването на стомашни язви, на храносмилателни смущения. Предписват на французойките твърдението, че морковите са най-евтиното и най-добро козметично средство, тъй като употребата на моркови, особено сурови, деликатно изглажда бръчките, придава на кожата по-интензивен цвят и свежест, защитава я от вредните UV лъчи. Затова екстрактът от моркови е една от най-често срещаните съставки в натуралната козметика. Важно е обаче да се отбележи, че в моркова витамин А е естествена част от една съвършена природна цялост и въздейства перфектно, защото е в комплекс с всички останали съставки и особено с витамините от групата В, витамин Е и С, калций, фосфор, цинк. Усвояването на каротина от организма е един от най-дискутираните проблеми. Доказано е вече, че най-пълноценно това става от свежо изцеден сок от моркови – 100%, от сурово настъргани моркови – 82% и от варени моркови – 18 %. Най- полезни са свежите моркови, но ако ги консумирате варени, то за предпочитане е те да са варени на пара, или сварени от сурови, след това от замразени и накрая от консерва. Не бива да се забравя, че готвените моркови имат и по-висок гликемичен индекс (85) от суровите (35).
ДА НЕ СЕ ПРЕДОЗИРА! Защото при предозиране се получава КАРОТИНЕМИЯ или жълто оцветяване на кожата, дланите на ръцете, ходилата, около носа! Това е сигнал за предозиране, а не за добро здраве, т.е. организмът не може да поеме това количество каротин. Във високи дози витамин А е токсичен за човешкия организъм. Известен е случай от 1974 г. в Англия на предозиране: адвокат пил в продължение на 10 дни по 10 л сок от моркови на ден плюс таблетки витамин А, което довело до смъртта му. Но е известен и случай, при който пациент пиел само по 2 чаши сок от моркови и изяждал по 2 домата, което също довело до болестно състояние. Всеки организъм има индивидуална реакция, така че внимавайте. При първите признаци на пожълтяване – спрете употребата на моркови и други жълти и оранжеви плодове и зеленчуци до изчистването на организма.
Препоръчителната дневна доза витамин А е 6-8 мг. Изследвания показват, че при изяждането на ½ чаша моркови ще приемете в % от своята дневна доза:

  • калций 2 %
  • желязо 2 %
  • натрий 3 %
  • фибри 8 %
  • витамин С 10 %
  • витамин А 110 %

Когато се коментират полезните свойства на морковите е важно да се обърне внимание на още една съставка -инозитола, познат още като витамин В8, заради неговото липотропно действие, т.е. предпазва от натрупване на мазнини и холестерол. Прави косата по-здрава и я предпазва от окапване, ограничава екземите, Изказват се съмнения, че недостигът на инозитол може да е причина за намалената оплодителна способност на сперматозоидите.
Във вида, в който ги познаваме днес морковите се появили едва през 16 век. В началото те били диворастящи, лилави и бели, със слаби и издължени корени, по-горчиви и безвкусни. Легендата разказва, че белият морков се изчервил под въздействие на похотливия поглед на зелката ... и останал завинаги оранжев. Диворастящият морков е праотец на опитомения по-късно, но днес и двата вида съществуват паралелно. През 2011 г. в европейски каталози са описани повече от 500 разновидности, които се различават по размер (къси, полудълги и дълги), по форма (цилиндрични и конични) и по цвят (бели, жълти, оранжеви, червени и лилави).
Лилави, пурпурни моркови – те са първият известен вид, отвън оцветяването им се дължи на антоцианите, водоразтворими червено-синьо-черни пигменти. Мощни антиоксиданти, забавят съсирването на кръвта, имат добър противовъзпалителен ефект. Отвътре тези моркови са оранжеви и съдържат дори повече бета-каротин. Открити били в древна Персия, а днес идват от Турция, Далечния и Близкия Изток.
Бели моркови – характеризират се с липсата на пигмент, но съдържат стимулиращи здравето вещества, наречени фитохимикали, натурални биоактивни съединения, откривани в много от растенията. Може да се каже, че този вид моркови са „най-малко здравословни”. Произхождат от Афганистан, Иран, Пакистан.
Червени моркови – оцветени са от ликопена, яркочервен фитохимикал от групата на каротиноидните пигменти, открива се още в доматите, динята и други червени плодове и зеленчуци. Също мощен антиоксидант, намалява риска от макулна дегенерация, съдейства за предотвратяване на сърдечно-съдовите и ракови заболявания, вкл. на простата, забавя стареенето на кожата и я предпазва от т.нар. старчески петна. Тези моркови идват от Индия и Китай.
Жълти моркови – съдържат ксантофили и лутеин, жълти пигменти, вид естествени каротиноиди. Притежават също антиоксидантни свойства. Този вид моркови се препоръчват за подобряване здравето на очите, за профилактика при ракови заболявания, особено на белия дроб и намаляване риска от атеросклероза. Идват от Близкия Изток.
Оранжеви моркови – съдържат повече каротин, който е оранжев пигмент. Появяват се последни в Европа, англичани и холандци продължават да спорят къде са се появили за първи път, но засега надделява холандската версия. Днес това е най-разпространения вид. Годишно (по данни на ФАО от 2010 г.) в света се произвеждат повече от 24 млн. т моркови и най-големият производител е Китай – около 35%, Русия – 7%, САЩ – 7%, Полша – 4% и Великобритания – 3%.
Черни моркови – съдържат антоциани, имат силни антиоксидантни свойства, инхибитори на лошия LDL холестерол. Черните антоциани са особено активни, поради което днес този вид моркови се завръща на трапезата ни като храна и като естествен източник на оцветители за храна. Произхождат от Турция, Далечния и Близкия Изток.
Още нещо любопитно свързано с морковите е така наречената „The doctrine of signature” или “Теория за подписа”. Това е древен принцип, според който в природата всички живи същества са взаимосвъзани чрез своята енергия, „прана” в индийската, „чи” в китайската, „квантова енергия” в съвременната европейска култура. Идеята, че Бог е подписал, маркирал всичко се появава още през 16 в. в писанията на Якоб Бьоме, немски философ и християнски мистик. Той бил майстор обущар в малкия град Гьорлиц и още на 25 годишна възраст започва да търси връзката между Бога и човека, доброто и злото. Написва няколко книги, сред които и “De Signatura Rerum”, в която развива идеята за Божествения подпис върху всичко живо, книга превърнала се в наръчник за определяне ползата на нещата според цвят, форма, аромат, вкус, място на отглеждане и т.н. По-късно Парацелз доразвива тази теория, като заявява, че човек е отражение на всичко, което го заобикаля, вкл. звездите и планетите. Той пренася „Подписа на Бог” върху растенията и започва да „чете” признаците на природата чрез ползата им за човешкото тяло. Например разчупеният орех прилича на човешкия мозък, следователно трябва да се яде за подобряване на мозъчната дейност, бадемовата ядка – за черния дроб, лешникът – за сърце, бобът – за бъбреци, авокадото – за шийката на матката, доматите – за сърцето и кръвта, а морковът – за очите, тъй като разрязан напречно прилича на зеницата на окото. Днес тази теория отново широко се застъпва в холистичната медицина.
Произходът на моркова е обвит със съмнения и догадки, тъй като в началото е бил диворастящ. Всъщност в началото, според археолозите преди около 10 000 години, човекът започнал да използва като лекарство семената на моркова , а много по-късно открива корена като храна. Той бил с лилав или бледожълт цвят. Предполага се, че като такъв е бил открит в земите на древна Персия, днешен Афганистан, Иран и Пакистан. Диворастящи лилави и бели моркови могат да бъдат открити в Афганистан и днес, използвани за производство на алкохолна напитка. Има сведения, че дивият морков бил отглеждан като лечебно растение векове преди да бъде опитомен. Първите рисунки на лилави моркови със зелени листа са открити на стената в древен египетски храм отпреди 2000 г., но се предполага, че те са били използвани като лекарство, тъй както египтяните използвали в своята медицинска практика и други представители на семейство „Сенникоцветни”, каквито са анасонът, целината и кориандърът. Семена от моркови били открити и в праисторически жилища в Ронбенхаузен, Швейцария и в Гластънбъри, Англия, но без доказателства за целенасоченото им отглеждане.
Теофраст(371-287г. пр.н.е.), бащата на ботаниката, в своята „История на растенията” съобщава, че моркови растат в Аркадия, а най-добрите е открил в Спарта.Митридат VІ, цар Понтийски (120-63 г. пр.н.е.) много се страхувал да не бъде отровен и ежедневно пиел противоотрова приготвена от неговия лекар, съдържаща 36 съставки извлечени от растения и мед. Сред тях били и семена от критски морков. Древните гърци отглеждали моркови, бели и жълти, но ги използвали само за лечение. Най-често били препоръчвани като средство, което прави мъжете по-пламенни, а жените – по-плодовити. Те обаче започнали да култивират дивите растения в своите градини, затова не е чудно, че морковът се появява и в творбите на Хипократ, великият лекар на древна Гърция, чиито думи „Нека храната бъде вашето лекарство и лекарството – ваша храна” добиват нова сила днес. Любопитна е и легендата, че гръцките войници скрити в Троянския кон яли почти само моркови, за да дезактивират отделителната си система докато са в коня, макар това да противоречи на „възможностите” на този зеленчук.
В известната си творба “De Medicina” римлянинът Корнелий Целзий в началото на І век от н.е. описва семената от моркови като добро лечебно средство, но предлага вече и „лапа” от моркови, което предполага, че е открит коренът и неговите лечебни свойства. В Римската империя морковите стават част от ежедневната храна. В първата готварска книга “De Re Coquinaria” на Марк Гавий Апиций, римски търговец и всепризнат лакомник от времето на император Тиберий, която ни дава представа за начина на хранене в цяла Европа по онова време има и няколко рецепти с моркови - сурови (с олио, сол и оцет), варени или запържени с масло и поднесени с бял винен сос. Морковите в древен Рим били бели и лилави. Император Калигула, дълбоко вярвал, че морковите са силен афродизиак и устройвал оргии, на които сервирали огромно количество моркови. Плиний Стари, който загива през 79 г. в Помпей при изригването на Везувий , описва четири вида моркови в своята „енциклопедия” наречена “Historia Naturalis” и силно ги препоръчва като средство за защита от болести и укрепване на тялото.Педаний Диоскорид, римски военен лекар от гръцки произход през І век, в своята известна „Materia medica” дава пръв научно описание на моркова и го предлага като панацея, универсално лекарство при много заболявания, вкл. ракови тумори, както го използвали и гърците. Препоръчва използването на моркови срещу ухапване от насекоми, за изчистване на урината, както и при проблеми със зачеването. Неговата книга остава най-доброто и ситематизирано научно познание за билките и растенията през следващите 1500 години.
Гален, най-известният древноримски лекар, хирург и философ, през ІІ век, пръв разграничава моркова от пащърнака (те са родствени, корените им си приличат по формата и мръсно белия цвят, поради което не се знае дали в исторически план древните писатели не са имали предвид именно пащърнак, Pastinaca) и го нарича DAUCUS. Името CAROTA за градински морков се появява в цитираната по-горе книга по готварство. Но едва шведският ученКарл Линейпрез 1753 г. въвежда ясно разграничение от пащърнака и нарича моркова Daucus Carota. Той прави първото разграничение между растителните видове и сортове, а въведената от него система за класификация на родовете и видовете, както и използването на латинските им наименования е валидна и до днес.
След падането на Рим морковът бил забравен, докато се появи отново след 795г. когатоКарл Великинаписва „Capitulare de vilis” и препоръчва 90 вида растения и плодни дръвчета да се отглеждат в Империята на франките, т.е. Западна и Централна Европа. Сред тях е и морковът. Според легендата, на въпроса на един известен учен „Какво е билката?”, Карл Велики отговорил : „Приятел на лекарите и похвала за готвачите”. След това морковите пак изчезват, за да се появат някъде около 1100г., когато маврите ги пренасят отново в Западна Европа през Испания. В земите около Средиземно море, през 10 в. се отглеждал див червен морков и се смята, че това е разновидност на лилавия, пренесен от Афганистан или от Турция. През следващите столетия морковът заема вече важно място и на трапезата, той е проучен и описан достатъчно задълбочено като лекарствено средство. Появява се първата рецепта за пюре от моркови, трактати за отглеждането му, произведения на изкуството с много рисунки на моркови – лилави, жълти и бели.
Най-добрите градинари по това време станали холандците и през 16 в., благодарение на техните умения за кръстосване и облагородяване на дивите видове в Европа се появил оранжевият морков. Той имал по-сладък вкус, не променял цвета си при готвене, бил с по-дебел корен и бързо се разпространил, защото често бил сервиран на кралските трапези. Трайно бил включен в кухнята на Англия, Франция и Испания, най-големите колониални държави, откъдето заминал и за Америка. Има данни, че през 1565 г. вече е отглеждан край бреговете на Венецуела, а през 1607 – във Вирджиния, Северна Америка. През Ренесанса зеленчуците, включително и морковът, вече заемат достойно място на масата, възродени са билковите специалитети на известните лекари и лечители от древността. С моркови се правят много супи, печени меса. През 1740 г. в Англия се появява първата рецепта за пудинг от моркови, а по-късно и за торта.
През 1814 г.Томас Джеферсън, третият американски президент, гордо се изказва за собственото си производство на 18 бушела моркови (0,65 куб.м), той отглеждал 250 сорта зеленчуци и 170 плодове.
Морковът вече е известен в целия свят, всепризнат като лекарство и храна. И все повече учени започват да изследват неговите химични и биологични свойства. През 1811 г. французинът Никола Апер въвежда изкуството за консервиране, като слага моркови в стъклени буркани леко сварени и осолени, подготвени за консумация през зимата. Той казва „ Оттук нататък всеки ще бъде в състояние да запази природните съкровища от даден сезон и да им се наслади по-късно, когато ги няма в природата”. Анализирани са различните съставки на моркова, присъдено му е лидерското място по съдържание на каротин, изучени са хранителните ползи. За да се стигне до 1939 г. когато започва шумна военна пропагандна кампания за приемане на повече каротин, респективно за ядене на повече моркови. По това време немците бомбардират Англия и „магията на морковите” трябва да помогне да се подобри нощното виждане и повиши успеха при стрелбата срещу немските самолети. Морковът става „здравословният зеленчук”, а правителството насърчава консумацията му чрез листовки с различни рецепти, за децата се появява „д-р Морков”, който препоръчва вкусотии от моркови, вместо бонбони. Всичко това насърчава в много голяма степен производството на моркови и Англия става водещ производител и износител на този зеленчук, а същевременно се заместват вносните плодове и зеленчуци. В САЩ пропагандната кампания се нарича “Victory Gardens”, т.е. „градини на победата” и препоръчва всеки сантиметър земя да се превърне в градина за отглеждане на зеленчуци. До 1944 г. половината от консумираните зеленчуци се отглеждат в тези градини и това се превръща в национален и патриотичен дълг. Разбира се морковът е основен герой, наред с картофа.свет „Морковът спечели Втората световна война във въздуха” е резултатът от общата пропаганда в Европа и САЩ. Дали каротинът наистина е подобрил способностите на пилотите и гражданите за нощно виждане, дали общата мобилизация на организма и подсъзнанието или може би новите технологии в самолетостроенето и радарните установки са с по-голяма тежест за победата, се спори и до днес. Но всичко това води до трайното повишаване на консумацията на моркови като променя хранителните навици на поколения европейци и американци. И превръща хилядолетните препоръки в неподлежащ на съмнение постулат: „Морковът е една от най-полезните храни!” Затова морковът, сок и пюре, става и първият зеленчук, с който се захранват бебетата.
И накрая, един лесен тест за измерване на потребностите на вашия организъм от витамин А. Влезте в тъмна стая и измерете времето, за което очите ви ще се приспособят и ще започнат да виждат в тъмнината – то не трябва да е повече от 7 секунди, колкото по-кратко – толкова по-добре. В противен случай – яжте повече моркови! Всъщност този съвет важи и за всички, които по цял ден се взират в компютърния екран.
Но не забравяйте - морковът е корен, следователно лесно събира токсините от околната среда и се влияе от начина на обработка на почвите, в които се отглежда, от условията при които се съхранява. Важно е да обръщаме внимание на външния му вид, когато го купуваме. Колкото по-интензивно оранжев е той, толкова повече каротин има. Освен това захарта е концентрирана в сърцевината му, така че колкото по-голям е един морков, толкова е по-сладък. Той трябва да изглежда свеж и да бъде твърд. Най-полезни са морковите в периода от юни до ноември, отглеждани при екологични условия.
Екстрактът от моркови e включен във всички продукти на козметична серия BIO ARGENTUM за бебета и деца. В съчетание със сребърната вода и другите етерични масла и билкови екстракти, той гарантира при ежедневната употреба перфектно изчистване и подхранване на кожата в дълбочина, стимулира нейната естествена имунозащитна функция, възстановява хидролипидния баланс, отстранява сухотата и зачервяването,повишава еластичността, не допуска инфектиране и разраняване, усилва общото антиоксидантното въздействие на продукта, предпазва кожата от вредното въздействие на слънчевите лъчи.